Влияние на агротехническите земеделски практики върху продуктивността на царевица и картофи отглеждани в конвенционални и биологични сеитбообращения
Илияна Герасимова, Миладин Назарков
Резюме: Проведено е изследване, чрез анализиране на получени данни от извършени полски експерименти с царевица и картофи, отглеждани в сеитбообращения върху два почвени типа – Излужена Смолница (Haplic Vertisols) в Божурище (Софийско) и Излужени Канелени горски почви (Chromic Luvisols) в Суходол (Софийско) на ИПАЗР „Н. Пушкаров”. Проучено е влиянието на хербициди, минерално торене и органични биостимулатори, върху добива от царевица отглеждана в конвенционално сеитбообращение в условията на Излужена Смолница. Изследван е ефекта на приложеното зелено торене върху добива на картофи, включени в структурата на сеитбообращение при биологично отглеждане в условията на Излужени Канелени горски почви в Суходол.
Целта на изследването е да се анализират добивите при култури, включени в структурата на сеитбообращения при условия на конвенционално отглеждане - царевица и биологично – зелено торене (грах и ръж) - картофи, в зависимост от приложените агротехническите земеделски практики (минерално, органично, зелено торене и два фона на растителна защита). Получените добиви при царевицата отглеждана на опитното поле в Божурище, представляват сумарен израз на приложената технология за отглеждане в зависимост от изпитваните фактори и условията на годината. Тенденциите за влиянието на фактори върху добива на допълнителната продукция следват тези на добива на зърно. Най-висок добив 5966,6 kg/ha е получен при торените варианти за В1а2 с приложен хербицид и биостимулатор Aлга 600 и при В2а3 - 5840kg/ha с приложени хербицидна смес и Лейли 2000. Получените добиви от царевицата са сравнително ниски, което се обяснява с недостатъчното количество на валежите през критичните фази от нейното развитие. Тези констатации потвърждават нестабилната продуктивност при отглеждане на царевица при неполивни условия. Най-значимо влияние върху структурните елементи на царевицата – дължина на кочана, тегло на един кочан и маса на 1000 зърна, оказва торенето.
Анализът показва, че след разораване на смеската за зелено торене в почвата постъпва най-голямо количество N (45,8-57,2 kg/ha) и К (43,6-50,8 kg/ha), като основният дял се реализира от бобовата култура, поради по-високото количество получена биомаса и съответно по-високото съдържание на азот и калий.
Разполагането на картофите след друга окопна култура в сеитбообращението в комбинация със зелено торене и изборът на сорт са предпоставка за успешно биологично производство (среден добив 9517 kg/ha). В структурата на добива преобладава средната фракция клубени. Основните качествени показателите на клубените са в границите на характерните за културата и сорта.
Целта на изследването е да се анализират добивите при култури, включени в структурата на сеитбообращения при условия на конвенционално отглеждане - царевица и биологично – зелено торене (грах и ръж) - картофи, в зависимост от приложените агротехническите земеделски практики (минерално, органично, зелено торене и два фона на растителна защита). Получените добиви при царевицата отглеждана на опитното поле в Божурище, представляват сумарен израз на приложената технология за отглеждане в зависимост от изпитваните фактори и условията на годината. Тенденциите за влиянието на фактори върху добива на допълнителната продукция следват тези на добива на зърно. Най-висок добив 5966,6 kg/ha е получен при торените варианти за В1а2 с приложен хербицид и биостимулатор Aлга 600 и при В2а3 - 5840kg/ha с приложени хербицидна смес и Лейли 2000. Получените добиви от царевицата са сравнително ниски, което се обяснява с недостатъчното количество на валежите през критичните фази от нейното развитие. Тези констатации потвърждават нестабилната продуктивност при отглеждане на царевица при неполивни условия. Най-значимо влияние върху структурните елементи на царевицата – дължина на кочана, тегло на един кочан и маса на 1000 зърна, оказва торенето.
Анализът показва, че след разораване на смеската за зелено торене в почвата постъпва най-голямо количество N (45,8-57,2 kg/ha) и К (43,6-50,8 kg/ha), като основният дял се реализира от бобовата култура, поради по-високото количество получена биомаса и съответно по-високото съдържание на азот и калий.
Разполагането на картофите след друга окопна култура в сеитбообращението в комбинация със зелено торене и изборът на сорт са предпоставка за успешно биологично производство (среден добив 9517 kg/ha). В структурата на добива преобладава средната фракция клубени. Основните качествени показателите на клубените са в границите на характерните за културата и сорта.
Ключови думи: биостимулатори; сеитбообращение; зелено торене; междинни култури; царевица; картофи
Цитиране: Gerasimova, I., & Nazarkov, M. (2023). Influence of agrotechnical farming practices on the productivity of maize and potatoes grown in conventional and organic crop rotations. Bulgarian Journal of Soil Science Agrochemisty and Ecology, 57(4), 27-40 (Bg).
| Литература: (click to open/close) |
Дата на публикуване: 2023-12-20
Свали пълен текст