Промени в основни агрохимични почвени показатели в резултат на фактори от агротехническия комплекс в рамките на триполно полско сеитбообращение
Илияна Герасимова, Ваня Лозанова, Мая Бенкова, Ивайло Кирилов, Здравка Петкова
Резюме: Целта на изследването е да се проследят промените в някои основни агрохимични почвени показатели в резултат на фактори от агротехническия комплекс. Проучено е влиянието на две нарастващи торови норми и контролен вариант без торене, и две системи на обработка на почвата (конвенционална и минимална) в рамките на триполно полско сеитбообращение (пшеница/тритикале-царевица-тритикале/пшеница) при неполивни условия.
От проведените полски торови опити за изследвания период 2019-2021 г. е установено, че приложеното минерално торене влияе предимно върху съдържанието на нитратен и амониев азот. Съдържанието на подвижен фосфор бележи известно леко нарастване, но изследваната почва остава слабо запасена с този макроелемент. Съдържанието на усвоим калий е със задоволителна запасеност при двете сеитбообращения. Реакцията на почвения разтвор (рН) e слабо кисела, въпреки използването на опитната площ за дългогодишен период за полски изследвания с варианти на интензивна агротехника. Съдържанието на органично вещество остава добро, дължащо се на преобладаващите хумификационни процеси над минерализационните при разлагане на останалите в почвата растителни остатъци след прибиране на основната продукция от отглежданите земеделски култури при неполивни условия в района на излужените смолници в западна България.
Повишаването на азотната и фосфорната торова норма с около 20% при норма Т2 спрямо Т1 (от 120 на 140 kg/ha за азота и от 80 на 100 kg/ha за фосфора) не води до съществено по-високи добиви и при трите култури. Различните варианти на обработка на почвата не оказват влияние върху стойностите на минерален азот. По-високо съдържание на фосфор е отчетено при вариантите с обработка О2 (дискуване) в сравнение с приложена обработка О1 (оран). За периода на изследване няма съществена разлика в наличието на усвоим калий между торените и неторени варианти. Отчетените разлики и при двата начинa на извършване на обработката (независимо от нормата на торене) са незначителни с непоследователна характеристика.
От проведените полски торови опити за изследвания период 2019-2021 г. е установено, че приложеното минерално торене влияе предимно върху съдържанието на нитратен и амониев азот. Съдържанието на подвижен фосфор бележи известно леко нарастване, но изследваната почва остава слабо запасена с този макроелемент. Съдържанието на усвоим калий е със задоволителна запасеност при двете сеитбообращения. Реакцията на почвения разтвор (рН) e слабо кисела, въпреки използването на опитната площ за дългогодишен период за полски изследвания с варианти на интензивна агротехника. Съдържанието на органично вещество остава добро, дължащо се на преобладаващите хумификационни процеси над минерализационните при разлагане на останалите в почвата растителни остатъци след прибиране на основната продукция от отглежданите земеделски култури при неполивни условия в района на излужените смолници в западна България.
Повишаването на азотната и фосфорната торова норма с около 20% при норма Т2 спрямо Т1 (от 120 на 140 kg/ha за азота и от 80 на 100 kg/ha за фосфора) не води до съществено по-високи добиви и при трите култури. Различните варианти на обработка на почвата не оказват влияние върху стойностите на минерален азот. По-високо съдържание на фосфор е отчетено при вариантите с обработка О2 (дискуване) в сравнение с приложена обработка О1 (оран). За периода на изследване няма съществена разлика в наличието на усвоим калий между торените и неторени варианти. Отчетените разлики и при двата начинa на извършване на обработката (независимо от нормата на торене) са незначителни с непоследователна характеристика.
Ключови думи: сеитбообращение; хумус; макроелементи; царевица; pH; обработка на почвата; пшеница и тритикале
Дата на публикуване: 2022-06-01
Свали пълен текст