Последействие от приложеното торене върху продуктивността и качеството на спанак (Spinacia oleracea)

Иванка Митова, Николай Динев

Резюме: Изпитано е последействието от органично (компост), минерално (N,P,K) и комбинирано органо-минерално торене върху растежните прояви, добива и качеството на спанак сорт „Зимен едър“. Опитът е заложен върху Алувиално-ливадна почва (Fluvisol), предзимно през ноември като част от многогодишно зеленчуково сеитбообращение. През вегетацията са правени по две подхранвания, с листни торове – Лебозол – Калий и Аминозол. Във варианта с последействие на органичното торено с Аминозол, във варианта след минерално торене с Лебозол – Калий, а във варианта със смесено торене – първото подхранване е с Лебозол – Калий, а второто с Аминозол.
Опитните резултати показват, че биометричните показатели (височина на растенията, брой и маса на листата, маса листни дръжки и петури, както и листна площ) на растенията от спанак, които ползват последействието от торенето на предходната култура (картофи) показват най-високи стойности след торене с минерален тор. Статистически доказани са разликите в масите на растенията като, масата на растенията с последействие от минералното торене е водеща - 50,03 грама на растение. Най-висок добив (117,2 kg.ha-1) е реализиран от варианта с последействие от минерално торене и две листни подхранвания с Лебозол- Калий. Докато при показателите сухо вещество и общи захари липсват статистически доказани разлики между вариантите на опита, то най-високо измерено хлорофилно, както и нитратно съдържание има в растенията с последействие от минералното торене - 57,4 mg.кg-1, като измерените съдържания във вариантите на опита са много под санитарно допустимите, което определя продукцията като безопасна за консумация.

Ключови думи: компост; минерално торене; органично торене; качество

Дата на публикуване: 2021-11-10