Ефект на различни подобрители върху биодостъпността на тежки метали и тяхната акумулация в маруля (Lactuca sativa L.)

Nikolai Dinev, Веселин Кутев, Мариана Христова, Иванка Митова, Ана Кацарова

Резюме: Проведен бе вегетационен експеримент. Изпитани бяха различни мелиоранти (извлек от оборски тор, модифициран зеолит, минерално торене, минерални торове плюс слама и минерални торове плюс естествен зеолит) приложени към замърсена почва от района на стоманолеярен комбинат „Кремиковци“. Мелиорантите оказват специфично влияние върху изявата на почвената токсичност. Установено бе, че макар и в ниски концентрации, максимално негативно въздействие върху санитарните качества на получаваната продукция има кадмия. Това е логично, отчитайки високата подвижност на кадмиевите йони и лесната им миграция в надземните части. Това обяснява и липсата на позитивен ефект от прилагането на различните мелиоранти. Впечатление прави и равномерното съдържание на кадмий в надземната част и кореновата биомаса. Резултатите при екстракция на металите с EDTA показват висока степен (двукратно) на извличане на всички елементи във вариантите с минерални торове и слама или зеолит. Изследванията показаха, че чрез приложената процедура Community Bureau of Reference (BCR) секвенционално разпределение реда на биодостъпността е Cd>Zn>Cu>Pb, като най-мобилния и достъпен за растенията елемент е кадмият. В изследваната биомаса на растенията тези ефекти не се дублират, като при преизчисляване на износа на тежки метали значително влияние оказва получения добив. Той е най-висок при вариантите с прилагане на минерални торове и особено при внасяне на минерални торове плюс слама.

Ключови думи: замърсени почви; безопасност; тежки метали; оценка на риска

Дата на публикуване: 2021-09-03