Методични подходи за определяне на почвените индикатори за дефиниране на земеделските райони в България с природни ограничения, различни от планинските

Светла Русевa, Милена Керчева, Тома Шишков, Вихра Стойнова, Венета Кръстева, Невена Митева, Бисер Христов, Дияна Некова, Иванка Любенова, Милена Митова

Резюме: Земеделските стопанства в планински райони и други райони със съществени природни ограничения са поставени в неблагоприятно положение, тъй като имат по-ниска производителност и по-високи разходи. ОСП предвижда специфично допълнително подпомагане за земеделските стопани в тези райони. С цел да се гарантира ефикасното използване на фондовете на Европейския съюз и еднаквото третиране на земеделските стопани на цялата територия на Съюза, планинските райони и районите с природни или други специфични ограничения се определят в съответствие с обективни биофизични критерии за климата, почвата и терена, подкрепени с убедителни научни доказателства.
В доклада са представени подробно методичните подходи, приложени за определяне на биофизичните критерии за почвите и тяхното прецизиране, в съответствие с Регламент 1305/2013, необходими за дефиниране на земеделските райони на ниво землище в България с природни ограничения, различни от планинските. Разгледани са подробно подходите за определяне на 9 почвени индикатора за характеризиране на обективните биофизични критерии: недостатъчно отводняване, неблагоприятна текстура и каменистост, плитък коренообитаем слой и незадоволителни химични свойства. Приложените подходи са основани на наличната цифрова почвена информация от едромащабните почвени проучвания на ИПАЗР „Н. Пушкаров“ и насоките за прилагане на общи критерии за определяне на земеделски райони с природни ограничения, разработени от Обединения изследователски център на Европейската комисия.

Ключови думи: земеделски райони; България; дефиниране; прецизиране; природни ограничения; почвени индикатори

Дата на публикуване: 2020-10-27