Влияние на минералното торене върху морфологичните показатели и структурата на добива на главесто зеле, късно полско производство

Люба Ненова, Иванка Митова

Резюме: Като част от многогодишно зеленчуково сеитбообращение върху Алувиално-ливадна почва (Fluvisol) се проведе опит с главесто зеле, късно полско производство. Установи се ефектът на минерално торене върху растежа и развитието на тази култура. Изпитани са нарастващи азотни норми – N8, N16 и N24 при фонови стойности на P15 и K10, и контролен вариант – без внасяне на торове. Установено е нарастване на стойностите на всички биометрични показатели в резултат на приложеното торене.
Във фаза „свиване на зелка“, най-осезаемо е увеличението – 3,16 пъти на листната маса, 2,12 пъти на диаметъра на листната розета, 1,83 пъти на височината на растенията и с 1,43 пъти на диаметър на вътрешния кочан в сравнение с контролата. Най-високи маси на зелевата глава (1682,5 g) и на целите растения (2562,5 g) са отчетени при максимална норма – N24P15K10. Във фаза „стопанска зрялост” най-високи добиви от 3020,0 g зелева главаи 4020,0 g – цяло растение има при торене с N16P15K10. През тази фаза се наблюдават по-слаби регресионни зависимости между отделните морфологични показатели.Увеличението на добивите от зеле спрямо контролата в резултат на приложеното торене е между 3,6 и 5,6 пъти. Участието на стопански ценната част от добива – зелките, в биологичния добив е високо от 74,5 до 76,6%, като високият процент е при варианта с N16.

Ключови думи: биометрични показатели; торене; главесто зеле; добив

Дата на публикуване: 2018-05-14